сряда, ноември 29, 2017

Избраните думи на Петко Славейков

"По онова време имаше някой си дядо Начо, габровчанин, билерин, който идеше всяка събота в Търново да продава билките си на сергия пред Дряновския хан, тогаз наричан Габровски. Дядо Начо беше чокчалан, т. е. обичаше много да дрънка, да приказва, да разпитва и да разправя на мющериите си. А кога нямаше мющерии, той задяваше децата, които се бореха около него, привличани от любопитната му стока, па и децата бяха се обиграли с него, та на свой ред и те му не даваха спокойствие. Два-три месеца подир гореказаното събитие, аз минувах край Габровския хан. Дядо Начо беше отворил сергията си и аз се спрях там, та разгледвах разните му билки, бурени и коренье.

- Какво искаш, момче? - ме попита дядо Начо.

- Нищо; гледам, - му рекох аз.

- Какво гледаш? - попита пак той.

Аз се намерих в затрудненье, какво да му отговоря и безцелно някак, даже и безсъзнателно, от немай какво да кажа, продумах почти по детски: "Гледам те, хубавец ли си". - "Ам'чи не съм ли я? - каза дядо Начо, - я виж!" - и взе да глади с две ръце промесилата си голяма и прилична брада и да указва на главата си, като казваше: "Брада царска, глава воденичарска", а комшията му на сергията, Хаджи Тумтум някой си прекоросван, прибави на подбив: "Хубавец като стамбулец."

Дядо Начо се обърна към други едни селянки, що се явиха като мющерии. Хаджи Тумтум взе да тегли на едного солена риба, пък аз се замислих в новата си находка и повтаорях в себе си: "Брада царска, глава воденичарска" и "Хубавец като стамбулец", особено първата, която ми повече хареса и която повтарях из пътя. После се сетих за любимите ми онези дядови Колеви думи и чудех се тогава, отде вземат тези стари хора такива отбрани приказки и как умеят да ги казват на време, кога де приляга и както прилича

Тези два случая бяха първата ми среща и съзнателно запознанье с народната мъдрост; те възродиха в мене първото желанье да записвам, кога чуя такива думи, за да ги имам; но аз не знаях в това време, имат ли те особно някакво казванье и как се наричат у нас. Сам си ги нарекох и з б р а н и д у м и, или просто и з р е ч е н и я; така и следвах да си ги записвам ту под едното, те под другото наименованье. Тогава, още в началото на 1844 год., аз се услових за учител в ближното на Търново село Килифарево и до пролетта бях вече записал около 40-50 таквиз изречения. Година още подир туй, що поживях като учител в Килифарево, бях събрал около 200 други таквизи избрани думи."

Петко Славейков
Публикуване на коментар