четвъртък, ноември 23, 2017

Колибата ми се намира в апартамент
на осмия етаж на жилищен блок.
Когато е лято, градинката долу
е пълна с деца, те чуруликат,
подсвиркват, дивеят.
След тях тишината е по-пълна и обла.
Един кос често каца на перваза,
говоря му, той се поклаща съсредоточено.
Невинаги го разбирам, а и не трябва.
Всеки ден отлитам от планината,
втурвам се в задачите на деня,
лесни, неразрешими коани,
на които често се смея.
Сутрин чета философия,
по обяд чета мемоари,
през деня чета поезия,
вечер чета кратки романи.
Когато намеря време, пиша.
Това е всичко.
Нямам какво повече да ти кажа,
приятелю Рьокан.
Луната от днес
поздравява
луната от вчера.
Публикуване на коментар