сряда, ноември 15, 2017

ТОЙ, ТОЙ Е


(На Даниел)

Ти си неповторим, Даниеле,
ти си велик, ти си слънце,
ти си луна, ти си Млечният път.
По тебе космонавти кацат,
за теб - космически състезания
на Великите сили на Венера.

Твоето присъствие е слънчев ден,
всички сгрява, докато ти се разхождаш
по небосвода на всекидневието,
когато си тръгваш е залез,
после настъпна нощ, безмилостна,
замръзваща нощ, в която надеждата
за слънце е единственото, което сгрява
сърцата на тези, от които си си тръгнал.

Когато разказваш история, това е Омир,
това е Бокачо, това е цялата писана
и неписана литература.
Когато си ядосан, това е Содом и Гомор,
това е пълен Апокалипсис,
това е краят на света
след края на света,
без капчица начало.

Когато шофираш, си Шумахер,
рали звезда, оф роуд маниак.
Сечеш ли дърва, всички секачи
от миналото са се скрили в ръцете ти,
гледат те и ти завиждат.
Вижте Даниел!
Вижте колко е силен,
вижте колко е мъдър,
вижте колко е...
Даниел...

Пред теб всички прилагателни бледнеят,
пред теб глаголите стачкуват,
като някой иска да каже
пътувам по най-хубавия начин,
той казва аз даниелча,
като някой иска да каже,
че си е свършил перфектно работата,
казва аз изданиелих.

Ако някой можеше да те върне в миналото,
всички антични, ренесансови, барокови,
абе изобщо всички там скулптори,
художници, писатели, музиканти
нямаше да имат други модели,
други музи, други поводи за изкуство.

О, вижте Даниел на Рафаело,
я, това е Тайната вечеря на Даниел,
каква е теорията за усмивката
на Мон Даниел, знаете ли?

Всички кучета искат да бъдат
жокери в твоите ръце,
да ги разхождаш на каишките
на настроенията си и да ги храниш
с въздишките на вдъхновението си.

За тебе е цяла България,
тя е чудна работа,
всяка планина, всяка река,
всеки плаж, всеки път.
Всички крайпътни гостилници готвят
за благоволението на твоя стомах,
зададеш ли се по пътя, в тях настава
оживление, о, вижте, Даниел идва,
с какво да нахраним устата му,
с какво да напоим душата му,
с каква музика да сгреем ушите му,
о, най-чудното вино е разговорът с него.

Тебе искат на всички филми
да те направят статист!
Не, това не е, защото не обичат
да те гледат как играеш,
а тъкмо поради това!
Че те те искат във всеки филм,
във всяка реклама, във всеки клип!
Как да го снимаме във всичко?
Как да се докоснат повече хора до него?
Ще го снимаме като статист!
Но може ли така! Няма ли да го обидим?
Актьор като него!
Той ще разбере, той е великодушен,
той е разбиращ, той е всепрощаващ!

Музикантите издават албумите си,
за да ги пуснеш на плейъра си.
Правят концерти, за да ги огрееш като публика.
Готвачите готвят, за да вкусиш храната им.
Общаците вдигат кули, за да стъпиш в тях.
Всички печки, тебе искат да топлят.
Всяка кола мечтае да я караш.
Всяка ракета, всеки влак,
всеки хотел, всеки басейн.

Радостен ли си, това е световна песен,
това е медитацията на света,
това са всенародни химни и зари,
това са Даниелевски манифестации.
Тебе те чакат да се усмихнеш,
за да вдигат сватби,
чакат да разлееш вода,
за да се кръщават.

Тъжен ли си, всеки човек е оплаквачка,
всички ронят сълзи,
музикантите свирят блус от сутрин до вечер,
художниците рисуват черни квадрати
върху черни петна,
тебе всички чакат,
светът спира да се върти,
как да се върти като Даниел е тъжен?
Целият свят ти е дом!

Я вижте палатите на Даниел,
покривът му от звезди,
душът му - планински дъжд,
килимът му от трева,
ароматизаторите му - от билки,
ваната му - от море,
стерео уредбата му -
пойни птички и щурци.

От тебе няма по-красив на земята,
Даниеле, няма как да не се каже -
всички жени бленуват за твоите устни,
девойки припадат, само като докоснат
златните ти коси, само да си помислят
за теб и се изчервяват,
ти си синоним за мъж,
не, не, не, не, не, не, не,
как така?

Че как да те сравнява човек с останалите,
ти си супермъж, ти си свръхмъж,
мъжът е мост по пътя от детето
към свръхмъжа!
И как само чакат да ги погледнеш?
И помнят тези няколко секунди
през целите си животи!
Докоснеш ли ги, направо обезумяват.
Говориш ли им, приемат те за гуру,
погалиш ли ги, разтапят се като лед,
който е срещнал вулкан.

И ти всичко това го знаеш, Даниеле,
и още толкова други неща знаеш,
за които ние, простосмъртните,
дори не можем да подозираме,
целият свят е изостанал,
спрямо твоето развитие,
а ти го виждаш, мълчиш и се усмихваш.
Защото си и скромен!

Публикуване на коментар