Из "Една и съща нощ" - Христо Карастоянов

"Момче младо - говорел убедено поетът. - Ето сега един чалъм от мен. Купуваш си тетрадка. Сядаш и пишеш на първия лист - каквото ще да е. Стихотворение, разказ, няма значение, просто пишеш. На другия ден ставаш, късаш този лист, първия, смачкваш го и го хвърляш. И пишеш на следващия - той вече ще ти е първи в тетрадката, нали така? На третия ден ставаш, късаш, хвърляш и пишеш! Следиш ли ми мисълта? И така - докато тетрадката свърши. Купуваш си нова и почваш същото отначало... Това е цялата философия, друго няма. Някъде към десетата тетрадка може евентуално и нещо да се получи."