Беше от една много рядка порода
жени. Умна, красива, с прекрасен характер и с огромни количества
състрадателност. Грижеше се за другите, без никой да я кара. Отвътре й идваше.
Имаше само две отрицателни черти, които я деляха от абсолютното съвършенство.
Първо, не се беше научила да се грижи за себе си. И второ, държеше да е винаги
права и в това отношение беше пълен инат.
Именно тези
две нейни черти я погубиха още на 22-годишна възраст. Тъкмо беше разцъфнала, от
момиче беше станала жена и мъжете по тротоарите не спираха да я заглеждат, а тя
си мислеше, че се е изцапала с нещо или че косата и е рошава и се притесняваше.
Както се казва, животът й тъкмо беше започнал, когато се разболя тежко, защото
наистина не се грижеше за себе си. В известна степен сама се погрижи да се
разболее, благодарение на безотговорното отношение към своето тяло.
Правиха й
купища изследвания. Оперираха я. Изкара три месеца от живота си в болнична
стая. Тъкмо тогава си втълпи, че ще умре. Мнозина младежи бяха влюбени в нея,
но тя допускаше до себе си само един. Отношенията им бяха чисто приятелски,
поне за момента. Това положение носеше горчиво съжаление на младежа, поне за
момента.
- Съвсем скоро ще умра – казваше
му тя, когато й идваше на свиждане и й носеше шоколад, банани и портокалов сок.
– Чувствам как смъртта се приближава към мен. Не се страхувам от нея, няма за
какво да се тревожиш. Изглежда така ми било писано.
Лекарите
обаче твърдяха, че състоянието й се подобрява. Младежът също се опитваше да й
обясни, че ще се излекува и че си внушава това за смъртта, а тя се запъваше от
инат.
Но след
месец, месец и нещо я изписаха от болницата и я върнаха вкъщи. Тя нещо се потисна.
В нея все още блещукаше една мъничка надежда за настъпващата смърт, която все
повече и повече угасваше. Момичето наистина страдаше.
- Моля те,
ела, спешно е! – обади се един ден то на момчето.
Момчето,
иска ли питане, веднага довтаса. За малко щеше да припадне. От корема й
стърчеше нож. Всичко беше оплискано в кръвта й. Преди да му се обади тя
съвестно беше изчакала да й изтече завидно количество кръв. Когато той се
хвърли да й помага, тя успя само да се надигне за един последен път и да каже:
- Ей сега
ще умра. Нали ти казах!
След тези
думи момичето падна мъртво в ръцете на момчето. Момчето се разплака шумно и
горчива, а момичето изглеждаше някак щастливо в смъртта си. Да, тя наистина
държеше да е винаги права и в това отношение беше пълен инат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар